Историята на Ела Фицджералд - жената глас, която отиде да пее на небето
На днешния ден преди 27 години ни напусна най-знаковата джаз изпълнителка на ХХ век - великата Ела Фицджералд.
Преди около век, край едно ново пристанище в градчето Нюпорт Нюз, щата Вирджиния, на самия пристан, след жестоки болки и изцяло сама, Темперанс Фицджералд ражда първата си щерка. След години Темперанс разказва: " Ако можех тогава щях да лишава живота ѝ, с цел да не страда. Щях просто да пусна окървавеното ѝ тяло във водата… и край. Но не дръзнах – имах вяра, имах вяра, че тя няма да има моята орис – сама в родилни болки на кея. "
Същата вечер на 25 април 1917 локален риболовец дочува виковете на новороденото. Трудно открива от кое място идват плачът. Било мрачно. Темперанс била от хилядите африканци, заселили се по тези места в края на ХІХ век. След като ги открива, рибарят оказва помощ на младата негърка и новороденото.
►
Getty
Тази почти приказна история за началото на един човешки живот, въпреки и тъжна, след години се оказва историята на първата дама на джаза. Историята на Ела Фицджералд – дамата, която цялостен живот вместо молитва шепти:
" О, когато ми омръзне тук, аз ще отида там горе и ще пея на инат, въпреки задушена от горeст… "
След тези първи часове на неразбираемо бъдеще – ще живее или не, за Ела следват още по-неясни години. Тя израства в негърския квартал в Нюпорт Нюз на Мадисън Авеню 2050. Баща ѝ Уилиям Фицджералд я изоставя едвам когато е на три месеца, по тази причина след години в диалог с Луис Армстронг Ела ще каже – " Днес имам вяра, че съм зачената от Луната ".
Въпреки несполучливия брак, Темперанс успява да събере сили и да потърси друга опора в живота ѝ. Открива я в лицето на Джоузеф Да Силва – висок, кльощав, сплескан от суровия живот португалски преселник, само че също като Темперанс готов на всичко да се изтръгне от лапите на мизерното битие.
►
Те се местят в Ню Йорк. Малката Ела израства на улицата – едно съвсем нехайно детство, изпълнено с игри. Любимата ѝ премия за смирение била да я заведат на спектакъл, там тя се влюбва в танците. Малко по-късно се ражда сестра ѝ, само че един ден неочаквано, едвам на 30 години, от света си отива майка ѝ. Този потрес прекатурва целия свят на Ела...
Getty
Тя стартира редовно да отсъства от учебно заведение и да не се прибира у дома с дни. Често я откриват в разнообразни нощни заведения в компанията на възрастни мъже – " Това беше невероятна загуба за мен, не можех да се управлявам ".
" Вървях и непрестанно плачех, до момента в който пристигна моментът, в който не можех и сълза да отроня повече. Затворих се в себе си и единственото нещо, което ме спасяваше, беше музиката и блясъкът на нощния живот " – споделя в едно от последните си изявленията Ела.
Следва настаняване в изправителен дом, откакто всичките ѝ родственици подвигат ръце от нея и метода на живот, който води. Ела съумява да избяга от там след няколко месеца, следва живот на улицата, а малко по-късно тя намира леговище при вуйна си, която ѝ оказва помощ да си стъпи на краката и ѝ намира работа като кабаретна певица.
Getty
Въпреки това, тя продължавала да се съмнява дали въобще става за певица. " Мислех само за танците – коства ми се това е моята буря. " Хората не харесвали осъществяванията ѝ в кабарето и постоянно са го заявявали гласно, само че не защото не можела да пее, а просто защото никой не разбирал изпятото.
►
След време тя събира храброст да взе участие на локален конурс за гении и по този начин на 17 ноември в 21 часа и 15 минути на сцената излязла Ела. Но… когато тя изпълнила първата си ария, в цялата зала отекнали възторжени реплики.
След години Ела споделя на саксофониста Бени Картър: " Тогава, там на сцената на „ Аполо ”, щом усетих тази откровена обич на хората в залата, взех своето решение – ще раздам гласа си на хората. Искам да пея. "
Getty
Макар и постепенно, за няколко години Ела се измъква от лапите на гетото и съумява да завоюва сърцата на стотици. През 30-те суингът е превзел света, а Америка има своя най-красив глас – гласът на „ черния славей ”. Така стартира блестящата кариера на Ела Фицджералд.
От средата на 40-те години на 20 век се изявява ослепително на клубната сцена. Работи взаимно с велики джазови музиканти като Оскар Питърсън, Франк Синатра, Бени Картър, Дюк Елингтън, Нат Кинг Коул и други Особено плодотворно е съдействието ѝ с „ краля на джаза “ Луис Армстронг – Сачмо, който с изключение на неин музикален и театрален сътрудник, е и музикален учител. Усъвършенства изкуството на вокалната импровизация до степен, че става първата джазова певица, чието пеене е равностойно на инструменталната импровизация на бенда.
Върхът на творчеството ѝ настава през 50-те години на 20 век, когато импровизационният джаз още веднъж излиза на напред във времето, изключително с появяването на бибопа. Появяват се виртуозните осъществявания на джазови стандарти като „ Hello, Dolly “, „ Oh, Lady Be Good “, „ How High the Moon “, записани в студио и повторени по напълно друг метод по време на многобройните концерти из целия свят.
Getty
Споделя: „ Когато скалъпвам, постоянно си се представям като тенор-саксофона в оркестъра “. През този интервал от изключително значение е сътрудничество ѝ с Норман Гранц, с когото допринасят за издигането на джаза и приравняването му с „ високото изкуство “ на класическата музика.
►
Хороскопът за ЮНИ: забавен месец, изпълнен с страсти и щипка безпорядък На фокус
60-те, 70-те и 80-те години на 20 век са интервал на напрегната и ползотворна работа, придружена от неизменимата популярност. Възрастта обаче си споделя думата – концертите и звукозаписите стават по-редки, само че още веднъж са шедьоври. Последния си диск „ All That Jazz “ Ела записва през 1989 година, три години по-късно в Уест Палм Бийч изнася и последния си концерт.
През 70-те Ела губи сестра си Франсис при автомобилна злополука, само че макар тази, а и всички останали загуби, тя печели и доста – 13 награди ”Грами ”, Националния медал за изкуство, връчен ѝ от президента Роналд Рейгън, Почетен медал за принос в американското изкуство, връчен от Джон Кенеди, Почетен орден на свободата от Джордж Буш, както и своята звезда на Алеята на славата и над 200 записани албума. Въпреки това в края на живота си Ела ще попита – " Живях ли добре щом всичко това ми се случва? "
Getty
След болнични проучвания се оказва, че Ела има напреднала форма на диабет, на който евентуално се дължи и частичната ѝ слепота. Първата дама на джаза стартира постепенно да угасва пред очите на света . Макар съпротивата от страна на околните и да е била жестока, Ела взема твърдо решение – " Аз желая да се сбогувам с публиката си ". В медиите плъзва слухът, че този сетен концерт е неосъществим. Но Ела за следващ път показва мощната си воля и високия си дух – през 1991 тя е стъпила крепко на сцената на Карнеги Хол и повече от 4 часа не слиза от там.
►
Edna предлага NIVEA Cellular 3в1 за пресен взор с един клик
След това като че ли всичко стартира постепенно да се снижава, до момента в който не угасне изцяло. През 1993 година диабетът стартира от ден на ден да разрушава организма на Ела. Той става причина тя да загуби и двата си крайници и да ослепее изцяло. В тези последни мигове от живота ѝ край нея са доведеният ѝ наследник Рей и внучката ѝ Алис.
Често преди гибелта си Ела споделяла със сина си: " Искам да се трансформира във въздух, желая да ида там горе, не при Бог, а на Луната. Там е по-близо до Земята. Искам да стана въздух. Въздух, който да разнася смеха на Алис и песента на птиците. "
На 15 юни 1996 година Ела е открита мъртва от внучката си. В едно телевизионно изявление през 2008 Алис споделя:
" Аз в никакъв случай не видях баба да пророни и сълза. Често пъти е разказвала живота си като някаква тъжна Андерсенова приказка, която няма за цел да натъжава, а единствено да ни направи по-добри. Аз мисля, че музиката ѝ продължава да прави това с нас и до през днешния ден. "
Преди около век, край едно ново пристанище в градчето Нюпорт Нюз, щата Вирджиния, на самия пристан, след жестоки болки и изцяло сама, Темперанс Фицджералд ражда първата си щерка. След години Темперанс разказва: " Ако можех тогава щях да лишава живота ѝ, с цел да не страда. Щях просто да пусна окървавеното ѝ тяло във водата… и край. Но не дръзнах – имах вяра, имах вяра, че тя няма да има моята орис – сама в родилни болки на кея. "
Същата вечер на 25 април 1917 локален риболовец дочува виковете на новороденото. Трудно открива от кое място идват плачът. Било мрачно. Темперанс била от хилядите африканци, заселили се по тези места в края на ХІХ век. След като ги открива, рибарят оказва помощ на младата негърка и новороденото.
►
Getty Тази почти приказна история за началото на един човешки живот, въпреки и тъжна, след години се оказва историята на първата дама на джаза. Историята на Ела Фицджералд – дамата, която цялостен живот вместо молитва шепти:
" О, когато ми омръзне тук, аз ще отида там горе и ще пея на инат, въпреки задушена от горeст… "
След тези първи часове на неразбираемо бъдеще – ще живее или не, за Ела следват още по-неясни години. Тя израства в негърския квартал в Нюпорт Нюз на Мадисън Авеню 2050. Баща ѝ Уилиям Фицджералд я изоставя едвам когато е на три месеца, по тази причина след години в диалог с Луис Армстронг Ела ще каже – " Днес имам вяра, че съм зачената от Луната ".
Въпреки несполучливия брак, Темперанс успява да събере сили и да потърси друга опора в живота ѝ. Открива я в лицето на Джоузеф Да Силва – висок, кльощав, сплескан от суровия живот португалски преселник, само че също като Темперанс готов на всичко да се изтръгне от лапите на мизерното битие.
►
Те се местят в Ню Йорк. Малката Ела израства на улицата – едно съвсем нехайно детство, изпълнено с игри. Любимата ѝ премия за смирение била да я заведат на спектакъл, там тя се влюбва в танците. Малко по-късно се ражда сестра ѝ, само че един ден неочаквано, едвам на 30 години, от света си отива майка ѝ. Този потрес прекатурва целия свят на Ела...
Getty Тя стартира редовно да отсъства от учебно заведение и да не се прибира у дома с дни. Често я откриват в разнообразни нощни заведения в компанията на възрастни мъже – " Това беше невероятна загуба за мен, не можех да се управлявам ".
" Вървях и непрестанно плачех, до момента в който пристигна моментът, в който не можех и сълза да отроня повече. Затворих се в себе си и единственото нещо, което ме спасяваше, беше музиката и блясъкът на нощния живот " – споделя в едно от последните си изявленията Ела.
Следва настаняване в изправителен дом, откакто всичките ѝ родственици подвигат ръце от нея и метода на живот, който води. Ела съумява да избяга от там след няколко месеца, следва живот на улицата, а малко по-късно тя намира леговище при вуйна си, която ѝ оказва помощ да си стъпи на краката и ѝ намира работа като кабаретна певица.
Getty Въпреки това, тя продължавала да се съмнява дали въобще става за певица. " Мислех само за танците – коства ми се това е моята буря. " Хората не харесвали осъществяванията ѝ в кабарето и постоянно са го заявявали гласно, само че не защото не можела да пее, а просто защото никой не разбирал изпятото.
►
След време тя събира храброст да взе участие на локален конурс за гении и по този начин на 17 ноември в 21 часа и 15 минути на сцената излязла Ела. Но… когато тя изпълнила първата си ария, в цялата зала отекнали възторжени реплики.
След години Ела споделя на саксофониста Бени Картър: " Тогава, там на сцената на „ Аполо ”, щом усетих тази откровена обич на хората в залата, взех своето решение – ще раздам гласа си на хората. Искам да пея. "
Getty Макар и постепенно, за няколко години Ела се измъква от лапите на гетото и съумява да завоюва сърцата на стотици. През 30-те суингът е превзел света, а Америка има своя най-красив глас – гласът на „ черния славей ”. Така стартира блестящата кариера на Ела Фицджералд.
От средата на 40-те години на 20 век се изявява ослепително на клубната сцена. Работи взаимно с велики джазови музиканти като Оскар Питърсън, Франк Синатра, Бени Картър, Дюк Елингтън, Нат Кинг Коул и други Особено плодотворно е съдействието ѝ с „ краля на джаза “ Луис Армстронг – Сачмо, който с изключение на неин музикален и театрален сътрудник, е и музикален учител. Усъвършенства изкуството на вокалната импровизация до степен, че става първата джазова певица, чието пеене е равностойно на инструменталната импровизация на бенда.
Върхът на творчеството ѝ настава през 50-те години на 20 век, когато импровизационният джаз още веднъж излиза на напред във времето, изключително с появяването на бибопа. Появяват се виртуозните осъществявания на джазови стандарти като „ Hello, Dolly “, „ Oh, Lady Be Good “, „ How High the Moon “, записани в студио и повторени по напълно друг метод по време на многобройните концерти из целия свят.
Getty Споделя: „ Когато скалъпвам, постоянно си се представям като тенор-саксофона в оркестъра “. През този интервал от изключително значение е сътрудничество ѝ с Норман Гранц, с когото допринасят за издигането на джаза и приравняването му с „ високото изкуство “ на класическата музика.
►
Хороскопът за ЮНИ: забавен месец, изпълнен с страсти и щипка безпорядък На фокус 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век са интервал на напрегната и ползотворна работа, придружена от неизменимата популярност. Възрастта обаче си споделя думата – концертите и звукозаписите стават по-редки, само че още веднъж са шедьоври. Последния си диск „ All That Jazz “ Ела записва през 1989 година, три години по-късно в Уест Палм Бийч изнася и последния си концерт.
През 70-те Ела губи сестра си Франсис при автомобилна злополука, само че макар тази, а и всички останали загуби, тя печели и доста – 13 награди ”Грами ”, Националния медал за изкуство, връчен ѝ от президента Роналд Рейгън, Почетен медал за принос в американското изкуство, връчен от Джон Кенеди, Почетен орден на свободата от Джордж Буш, както и своята звезда на Алеята на славата и над 200 записани албума. Въпреки това в края на живота си Ела ще попита – " Живях ли добре щом всичко това ми се случва? "
Getty След болнични проучвания се оказва, че Ела има напреднала форма на диабет, на който евентуално се дължи и частичната ѝ слепота. Първата дама на джаза стартира постепенно да угасва пред очите на света . Макар съпротивата от страна на околните и да е била жестока, Ела взема твърдо решение – " Аз желая да се сбогувам с публиката си ". В медиите плъзва слухът, че този сетен концерт е неосъществим. Но Ела за следващ път показва мощната си воля и високия си дух – през 1991 тя е стъпила крепко на сцената на Карнеги Хол и повече от 4 часа не слиза от там.
►
Edna предлага NIVEA Cellular 3в1 за пресен взор с един клик След това като че ли всичко стартира постепенно да се снижава, до момента в който не угасне изцяло. През 1993 година диабетът стартира от ден на ден да разрушава организма на Ела. Той става причина тя да загуби и двата си крайници и да ослепее изцяло. В тези последни мигове от живота ѝ край нея са доведеният ѝ наследник Рей и внучката ѝ Алис.
Често преди гибелта си Ела споделяла със сина си: " Искам да се трансформира във въздух, желая да ида там горе, не при Бог, а на Луната. Там е по-близо до Земята. Искам да стана въздух. Въздух, който да разнася смеха на Алис и песента на птиците. "
На 15 юни 1996 година Ела е открита мъртва от внучката си. В едно телевизионно изявление през 2008 Алис споделя:
" Аз в никакъв случай не видях баба да пророни и сълза. Често пъти е разказвала живота си като някаква тъжна Андерсенова приказка, която няма за цел да натъжава, а единствено да ни направи по-добри. Аз мисля, че музиката ѝ продължава да прави това с нас и до през днешния ден. "
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ